Search
  • Валери Шварц

Весна и нейният късмет

Updated: Jan 27


Дайте сега да ви редя за #клетотокопеле Весна Вулович, югославска стюардеса, на която на 26 януари 1972 г. абсолютно неволно ѝ се наложило да употреби индустриално количество късмет, когато самолетът, на който работела, се взривил по време на полет на повече от 10 000 м височина.

Весна оцеляла и явно имала наистина адски, адски много късмет. Пътем, пак хич без да иска, поставила рекорд на „Гинес“ за свободно падане (без парашут) от най-голяма височина, който е валиден и до днес.


Късметът на Весна, колкото и да бил изобилен, обаче не бил непременно добър. Защото тя естествено изобщо не се опитвала да поставя рекорди и на всичкото отгоре дори не трябвало да бъде на борда на тъпия самолет.


Полет 367 на Югославските авиолинии (JAT) от Стокхолм до Белград хвръкнал от шведската столица в 1:30 ч. следобед на 26 януари и час по-късно кацнал с леко закъснение на първата спирка от маршрута си, Копенхаген. Както си било по график, екипажът на самолета бил сменен с нов и една от новите стюардеси била именно Весна Вулович. Към онзи момент тъкмо била навършила 22 и вече имала една година стаж в професията. Формално, тя дори не би трябвало да може да работи като стюардеса на самолет заради постоянно ниското си кръвно. (Минала медицинския преглед след като яко се нагълтала с кафе...)


По-важното било, че Весна изобщо не трябвало да бъде на този полет - някой в личен състав на JAT оплескал смените като я объркал с друга стюардеса с подобно име. Весна обаче никога не била ходила в Копенхаген, знаела, че ще има цял свободен ден в града, така че не възразила да лети.


Докато чакали да се качат на самолета на летището в Копенхаген, Весна и колегите и гледали от терминала как пътниците слизат от машината. Един от тях бил адски нервен и нещо се карал с екипажа и наземния персонал. Всички си помислили, че е заради закъснението на полета. Мъжът влязъл в терминала и никой повече не го видял...


Самолетът излетял към следващата спирка по пътя си, Загреб, към 3:15 ч. следобед. Около 45 минути по-късно, взрив разкъсал машината на три големи части. По това време самолетът е на над 10 000 м височина и тъкмо е навлязъл в чешкото въздушно пространство. Трите части паднали близо до чешкото село с объркващото име Сръбска Каменице, току до границата с тогавашната ГДР. От двайсет и трима пътници на борда и пет души екипаж, оцелява само един - Весна. Защото, ако не е станало ясно досега, тя имала бахти якия късмет.


При разпадането на самолета и настъпилата декомпресия, повечето хора на борда били моментално изсмукани от него, но някаква количка с храна притиснала Весна към стената на кабината. Това едва ли щяло да ѝ помогне особено, но на нейна страна се оказала и някаква почти невероятна комбинация от фактори: парчето от самолета, в което се намирала, паднала в силно залесена местност, под хипер-благоприятен ъгъл, в удобно натрупалия дълбок сняг. Всичко това изглежда значително смекчило удара със земята.

Но Весна верно имала късмет в излишък, защото съвсем наблизо се мотаел някакъв местен селяк, който се оказал медик-ветеран от Втората световна война. Човекът чул писъците ѝ сред отломките и успял да я закрепи докато пристигне помощ. Първият, който се отзовал, бил неговият син, по професия пожарникар.


Така че, Весна оцеляла, но не била много добре. Даже хич. Била със счупен череп, два счупени крака, три счупени прешлена (единият напълно смазан), счупен таз и няколко пукнати ребра. Казват, според медици, ниското ѝ кръвно помогнало тя бързо да припадне след декомпресията, което предпазило сърцето ѝ при удара със земята.


Разследването установява, че вероятно бомба в куфар е причината за взрива. До ден днешен обаче никой не знае кой точно е извършил атентата. Югославските служби предполагат, че са хърватски националисти (усташи), които в този период провеждат активна терористична кампания срещу Югославия и организират десетки атентати. самата Весна била убедена, че нервният пътник, когото забелязала в Копенхаген е поставил бомбата. Така или иначе, никой никога не е арестуван по случая.

В продължение на седмици, Весна е в кома в болница в Прага. Научава за катастрофата и какво се е случило с нея едва след като събужда седмици по-късно. Преместват я в Белград. Предлагат ѝ да я упоят за полета към дома, но тя отказва – нямала страх от летене, защото изобщо не помнела взрива и падането. Всъщност не помнела нищо от целия полет.


В болницата в Белград, Весна е под стриктна полицейска охрана. Лечението ѝ продължава общо 16 месеца и включва няколко мъчителни операции и временна парализа на долната част на тялото. Но понеже Весна имала зверски късмет, тя постигнала почти пълно възстановяване. Само леко накуцвала заради безвъзвратно увредения си гръбначен стълб…


Весна Вулович станала национален герой. Маршал Тито, бащицата на Югославия по онова време, ѝ връчил награда, непрекъснато я канели в телевизионни предавания, дала безчет интервюта за пресата, а Мирослав Илич записал песен „Весна Стюардеса“. Човекът, който я намерил, кръстил на нея внучката си, която се родила шест седмици след катастрофата. Весна станала знаменитост и в други държави от социалистическия блок.


И точно тогава късметът на Весна изглежда попривършил, макар това да не станало ясно веднага…


Въпреки че много искала отново да работи като стюардеса, JAT решили, че ще предизвиква твърде много внимание по време на полетите и я натирили да бута хартишки и реди кламери на бюро.


Родителите ѝ, които затънали в дългове докато траело лечението ѝ, починали един след друг скоро след това.


През 1977 г. Весна се омъжила за някакъв по-напорист инженер, но след като едва не умряла при една извънматочна бременност, установила, че никога няма да може да има деца – нещо, за което лекарите я предупреждавали от самото начало. Развела се с мъжа си някъде в началото на 90-те.


През 1985 г., от „Гинес“ признават рекорда ѝ за свободно падане от най-голяма височина, а сертификатът за него ѝ е връчен от Пол Макартни на специална церемония в Лондон.

През 1991 г. Весна загубила работата си в държавната JAT, след като се включила в протести срещу социалистическото правителство на Слободан Милошевич. Единствено голямата ѝ популярност попречила на властите директно да я арестуват. А тя не спряла да участва в протести чак до 2000 г., когато Милошевич пада от власт. За кратко участва в изборните кампании на местната Демократическа партия.


След това, изведнъж Весна се скрива от общественото внимание и в продължение на години живее уединено в порутения си белградски апартамент с пенсия от 300 евро. Казват, била обзета от силно чувство за вина за това, че е единствената оцеляла от полет 367, което я измъчвало неимоверно. Отказала предложената ѝ терапия и се обърнала към религията. Отклонявала всякакви покани за интервюта от всички, включително от Опра Уинфри.


През 2005 г. MythBusters правят епизод, в който разследват невероятното ѝ оцеляване. През 2009 г. някакви чешки журналисти лансират версията, че самолетът се е снижил заради технически проблем и бил свален погрешка от чехословашката противовъздушна отбрана, а историята за хърватски атентат е измислена от югославските тайни служби. Тази версия обаче е опровергана по много начини. Самата Весна отказва да я дискутира защото не помнела нито секунда от инцидента.

На 26 декември 2016 г., след като няколко дни никой от приятелите ѝ не успява да се свърже с нея, я откриват мъртва в дома ѝ. Казват, починала от проблеми със сърцето…

"Късмет? Какъв късмет? всички си мислят, че съм голяма късметлийка, но грешат. Ако наистина имах късмет, изобщо нямаше да преживея този инцидент и майка ми и баща ми още щяха да са живи. Този инцидент съсипа и техния живот."
Весна Вулович

Така е то...


440 views0 comments