Search
  • Валери Шварц

Всеки сам си преценя или възходът и падението на Луи Муте


Чакайте сега да ви разкажа за #клетотокопеле, хитрягата Луи Муте – френско колониално шефче, който през 1902 решил, че тва вулканите са бахти наведеното нещо и че „всеки сам си преценя“ и „кво толкова ебаси?“ и накрая глътнал доста вода. Буквално.


Муте, който бил със скромен произход, от ранна юношеска възраст го раздавал буйстващ социалист и вместо да си гледа лекциите по право, сметнал за по-интересно да бълва гневни статии срещу гадните капиталисти. Бил толкова радикален, че по-важните клечки сред социалистите сметнали за нужно да го разкарат от Париж. Ама така, по-далечко да го разкарат, ако може.


По нечия гениална идея, предложили на Муте работа в министерството на колониите и пламенният социалист, не щеш ли, много резко и много топло прегърнал идеите на френския империализъм и отпочнал зашеметяваща чиновническа кариера из френските владения на три континента.


Между 1887 и 1900 г., Муте успял да се издигне и да участва или направо да ръководи управлението на френските колонии в Сенегал, Индокитай, Кот Д‘Ивоар, Гваделупа и Френска Гвиана и да натрупа бахти солидното CV на професионален губернатор.

През 1898 г. като губернатор на Френска Гвиана имал честта да е чиновникът, освободил горкия капитан Драйфус от каторга. Може и да е съвпадение, може и да не е, но на Муте направо му се драйфало от климата в Гвиана и след бая мрънкане и врънкане, през 1901 г. изкрънкал да го направят шефче на съседната колония на остров Мартиника, в Карибско море, където пък климатът, видите ли, му бил точно.


Това, което не било точно в цялата работа, било, че на Мартиника имало (и още има) една планина, на която пък има един много неприятен и много активен вулкан, който се казва Мон Пеле. Все пак, въпреки че вулканът редовно плюел гадни серни изпарения и раздрусвал кокалите на местните, поне откакто европейците били завзели острова общо взето се траело, та нямало особена драма по темата.


През 1901 г,. обаче вулканът отново се събудил, започнал яко да пуши и да тресе околността. В началото на 1902 г., трусовете зачестили и всичките мишки, змии и прочее гадини, които живеели по склоновете му, побягнали надолу, което пък скъсало нервите и направо изкарало акъла на населението в околните села.

Когато на склоновете на вулкана цъфнала огромна дупка, от която бълвали огън и жупел и се наложило народецът от няколко села да напусне домовете си, Муте решил, че трябва да се намеси.


Имало обаче… обстоятелства. Първо, науките сеизмология и вулканология по онова време били още доста, хм, неуки и на Муте учените не се сторили особено убедителни, но второ – имало друг, по-голям проблем: на островите щяло да има… избори. И какво направил Муте, който просто дишал и пръцкал политика и бил яко активен в тия избори? Ами, свикал комисия, естествено, какво друго да направи? И както си му е редът, комисията била съставена на принципа „кмета, даскала и попа“, да нямало сръдни.


Муте и комисарите му цъфнали в Сен Пиер, главният град на Мартиника, току под брадичката на Мон Пеле, позаседавали, пообедвали, пийнали по малко ромче и решили, че тая работа с вулкана не е много сериозна. Кво толкова - малко трусчета, малко пушечета, малко смрад… Нищо особено и нищо ново, нали? А и кой знае колко ще струва да се евакуират 30 000 души от острова. Зарежи тая работа…


И комисията обявила точно това: Всеки сам да си преценял и който иска (и може) да се евакуира, правителството нямало нужда нищо да прави.


На 8 май 1902 г. сутринта, хората забелязали, че вулканът доста бучи, от кратера му свети и излиза адски много дим, а земята се тресе непрестанно. В 7:40 Муте и комисията се качили на малко корабче в пристанището на Сен Пиер, да ходели до едно съседно градче, да видят дали все пак да не евакуират народа оттам.

В 8:02 ч. Мон Пеле буквално избухнал. По склоновете на вулкана се понесла вълна от газ и отровен пушек. Вълната се движела със скорост от над 600 км/ч и, казват, била гореща около 1000 градуса.

Буквално за миг, целият град Сен Пиер бил сринат до земята, а 30 000 души били изгорени от свръх горещия газ, задушени от отровния пушек или премазани от срутващите се сгради.

Корабчето на Муте също било застигнато от ударната вълна, която го запалила и го запокитила право срещу кея на пристанището. Никой на борда не оцелял. Казват, че Муте вероятно се е удавил. Бил на 44...

В годините след изригването, името на Муте отнесло много хейт, тъй като се смятало, че заради изборите нарочно не взел мерки за евакуация на хората - това щяло да помогне на опозицията, която от месеци пищяла за спешни мерки и евакуация на застрашените жители. В наши дни е ясно, че тази евакуация изобщо нямало да бъде лесна или дори възможна за властите, но все пак Муте разполагал с месеци време от първите признаци за изригване…

Така или иначе, на Луи Муте и на още 30 000 невинни клетници им е все тая…

361 views0 comments