Search
  • Валери Шварц

Игра с топки


Да сведем чела в чест не на едно, а на цели две #клетикопелета, докторите Хърбърт Уулард и Едуард Кармайкъл, които жертвали най-свидното си в името на науката… Не, не умрели, но с готовност подложили топките си на зверски мъки в опити да изследват един слабопроучен медицински феномен, наречен „отразена болка“. Мъже, скръстете крака, защото от следващите редове бездруго ще ви се прище да го направите.


Въпросният феномен, известен още като рефлективна болка (referred pain) се състои в появата на болка в даден вътрешен орган на тялото, когато е поразен друг вътрешен орган. Например, при някои гръбначни заболявания се появява болка в областта на сърцето или болката в ръката, кяото се появява при някои сърдечни заболявания[1]. (Друг, макар и доста различен пример може да бъде и т. нар. „фантомна болка“, която хората с ампутирани крайници „изпитват“ във вече липсващия орган.)


И тъй, през 1933 г. в Лондон, тия двамата, господата доктори Уулард и Кармайкъл, решили да извършат върху себе си поредица от експерименти, с които да съберат безценно знание за въпросния феномен. Но възникнал въпроса кой вътрешен орган да бъде поразен, така щото да се изследва евентуалната отразена болка. И установили, че най-достъпният вътрешен орган са… тестисите. Така де – хем са вътре, хем са вън.


Експериментите протичали по следния начин: единият от тях се просвал по гръб на маса, с разкрачени крака, другият нежно изтеглял колкото може по-навън скротума му и поставял върху него тежък метален тас. След това, постепенно слагал в таса още тежести - 50 грама, после още 50 грама и така нататък. След всяка нова тежест, жертвата… пардон, ученият на масата докладвал как се чувства, а другият чинно записвал. Няма, хм, ташак – точно това правели.


Историята и публикуваният след това научен доклад мълчат кой точно от тия двама идиоти е лежал на масата и кой е мачкал топките му, но в резултат се получили едни много красиви таблици, в които били описани тежестите, които притискали клетите ташаци и ефектите, които предизвиквали у собственика им.

Описанията на тези ефекти, които двамата доктори предоставят в доклада си, за щастие са лишени от особена картинност. Благодарение на тях обаче знаем, че примерно 300 г тежест причиняват само лек дискомфорт в дясната част на слабините, 650 г вече водят до „силна болка“ в дясната част на тялото, а 900 г направо ти таковат таковата и вече започва да те боли не само гръдния кош, ами и гръбнакът.


Но Уулард и Кармайкъл били истински учени-изследователи и не спрели дотам. Започнали да тестват и като обезболявали с инжекции отделни части от топките (с инжекции), за да видят дали отразената болка ще се появи въпреки упойката на мястото на натиска. Е, появила се.


Така, двамата доказали хипотезата си, че отразената болка се появява в тези части от тялото, в които нервните окончания са свързани със същия дял от гръбначния стълб, от който тръгват нервите, които стигат до тестисите.


След публикацията на доклада, двамата доктори си продължили с кариерите, като и двамата постигнали много в професията си. Уулърд починал през 1939, а Кармайкъл – през 1978. Биографиите и на двамата тактично пропускат историята за техния съвместен експеримент, но тъй като не се намерил друг кретен, който да повтори или продължи… такова… делото им, те си останали в аналите на медицинската наука като единствени (и поради това) върховни авторитети по темата с мачкането на топки. Туйто.


______ [1] Не съм доктор и със сигурност го обяснявам лаишки и се извинявам ако нещо бъркам. Приемам поправки от експерти.

91 views0 comments