Search
  • Валери Шварц

Майка му и прасе...

Updated: Jul 1


Когато на 15 юни 1859 г. #клетотокопеле Лаймън Кътлар, американски фермер с лют нрав, гръмнал едно нагло комшийско прасе, той изобщо нямал представа до какво ще доведе това. Единственото, което Лаймън искал било прасето да престане да му гризе картофите от градината.


Фаталният изстрел обаче, освен че убил прасето, довел до това, че предизвикал въоръжен конфликт между САЩ и Великобритания, който останал в историята като Прасешката война и може да се каже, че е "последният въоръжен сблъсък между САЩ и Великобритания".


Целият проблем бил, че случката се разиграла на пикливия остров Сан Хуан, който се намира насред дрисливия пролив Хуан де Фука, който пък разделя наведения остров Ванкувър от скапания тихоокеански бряг на британска Канада и който точно в онзи момент бил обект на люти гранични спорове между американци и англичани. Липсата на точни карти на местността и изобщо на знание кое как е по ония диви места изобщо не помагали и караниците траели с десетилетия. И докато правителствата се дърлели, по островите в пролива се били заселили хора като Лаймън Кътлар, на които не им дремело особено къде точно минава границата.

Карта на района на о-в Сан Хуан. Синята линия е прибл. днешанта граница между САЩ и Канада.

Убийството на грухчото обаче променило всичко. Защото то било собственост на британски поданик, който моментално поискал обезщетение. Лаймън предложил да му даде $10 (ок. $300 днешни пари), но човекът поискал $100, на което пък Лаймън не се съгласил и прасовъдът повикал британската полиция. Това пък вкиснало американските комшии на Лаймън, които пък повикали... американската армия.

Американците пратили малък боен кораб с 60-тина войници на Сан Хуан, които трябвало да попречат на британците да акостират на острова. Британците пък се шашнали, че заедно с тях ще дойдат още американски заселници и изпратили не един, не два, а цели три бойни кораба. На което американците отвърнали като пратили още войска и въоръжение и само два месеца след смъртта на свинята, на острова имало към 500 американски войника с 15 оръдия, които трябвало да спрат 2 200 британци с техните 70 оръдия...


И двете страни обаче нямали никакъв интерес да започват първи стрелбата, всяка по нейните си причини, затова войниците им само се гледали лошо и се псували едни други.


Чак някъде през септември, правителствата на САЩ и Великобритания най-сетне решили да се намесят как си требе и започнали преговори. За начало се разбрали за съвместна окупация на зачукания остров докато се изяснят нещата. На Сан Хуан останали по 100 войници от всяка страна, които окупирали съответно южната (САЩ) и северната (Великобритания) част на острова и се заели да строят лагери и укрепления.


И останали така... 12 години. В интерес на истината, войниците се погаждали доста добре - ходели си на гости, отбелязвали всякакви празници заедно, правели си съвместни спортни състезания, като единствената заплаха за мира било "наличието на твърде много алкохол".

Междувременно, в САЩ започнала и приключила Гражданската война, а отделните британски колонии в Северна Америка се обединили в днешната Канада. Чак през 1871 г., чрез немско посредничество, бил подписан договор, който освен всички други тогавашни спорове, уреждал и границата в района на остров Сан Хуан, който останал собственост на САЩ. Военната окупация продължила още година, когато войските и на двете страни се пръждосали кой откъде е и общо взето забравили за цялата тая глупост.


По време на цялата война не бил изстрелян нито един куршум и не бил ранен или убит нито един човек.


Колкото до Лаймън Кътлар, не е много ясно какво станало с него. Изглежда, по време на окупацията бил заместник-шериф на острова за малко, но скоро след това му писнало, продал фермата си и духнал обратно към САЩ. Умрял през 1874 г. на около 42 г. Пушката, с която гръмнал тъпото прасе сега се пази от Историческото дружество на щата Вашингтон.



67 views0 comments

Recent Posts

See All