Search
  • Валери Шварц

Невъзпетият Форест Гъмп на Втората световна


Днес ще ви разкажа за #клетотокопеле Ян Кьонджон, бедно корейче, което изглежда спокойно може да вземе неофициалната титла „Форест Гъмп на Втората световна война“ и то със замах и без конкуренция. Защото по силата на обстоятелствата Ян Кьонджон някак и абсолютно без самият той да го иска успял да воюва за армиите на три държави, да вземе участие в няколко ключови сражения, да се озове на около 10 000 км от къщи без никакъв шанс за прибиране и накрая да се окаже, че може би… изобщо не е съществувал!

Но всичко по реда си…


Ян Кьонджон изглежда се родил в Корея около 1920 г. „Около“ защото никой не е сигурен в точната дата и място и не се знае нищо за детството му. Което впрочем е доста нормално за повечето бедни корейци от онова време. Тогава Корея от вече почти десетилетие е японско владение и една от обичайните практики на японците била да заклещват бедни корейски младежи и насила да ги записват в японската армия. Което сполетяло и Ян, когато навършил 18.


Запратили го в окупирания от Япония северен Китай, за да служи в елитната Квантунска армия на границата с Монголия. Въпросната армия от години била заета с периодични трансгранични тупаници с колегите от Съвестския съюз, които практически била окупирали Монголия. Тупаниците прогресивно загрубявали и през 1939 г. се стигнало до открит конфликт. В продължение на няколко месеца, край една мижава рекичка на майната си, руснаци и японци систематично се претрепвали едни други, докато не се изяснило, че в случая руснаците просто са повече от японците и Япония поискала примирие. Двете армии се прибрали кой откъде е, но след като оставили на полето повече от 50 000 трупа и потрошили стотици танкове и самолети. Буквално за нищо.


Младият Ян Кьонджон се оказал баш насред цялата тази мизерия, опазил се някак да не го убият, но пък попаднал в руски плен. Като кореец, благосъстоянието му не представлявало особен интерес за японците и той не можел да разчита на каквато и да е било помощ. Затова тихо и кротко няколко години превивал гръб във военнопленнически лагер-каторга в Сибир.


Междувременно, през 1941 г. Германия нападнала СССР и много скоро руснаците установили, че рязко са закъсали откъм хора, които да мрат на фронта. Започнали масово да мобилизират всякакви пандизчии, включително военнопленници и общо взето с шамари ги натиквали в униформи, връчвали им по една пушка и ги пускали срещу немските танкове. Ян Кьонджон бил един от тези хора. Излишно е да обяснявам, че точно на тези войници давали най-гадната и опасна работа и на никой не му пукало особено как и колко време ще оцелеят.


Малко след, по време на третата (от общо четири) Битка за Харков, през гадната зима на 1943 г., Ян Кьонджон отново попаднал в плен. Този път при германците, които го натирили в концлагер в Източна Украйна.

За разлика от руснаците, немците не позволявали на военнопленници да служат в редовната армия, а тези, които не разстрелвали на място и не ги пращали в концлагер, засилвали в специални формирования, наречени Ost-batallionen, съставени от хора от всякакви националности под немско командване. И Ян Кьонджон попаднал в точно такъв батальон, съставен основно от пленени грузинци, част от 709-а пехотна дивизия, която била пратена във Франция да строи укрепления на бреговете на Ламанша.


Няма и година по-късно, Ян и компания имали удоволствието да усетят цялата мощ на Съюзническата армия, когато по време на десанта в Нормандия, дивизията била разбита на пух и прах от американците. Една трета от личния ѝ състав загинали, половината попаднали в плен, включително и Ян Кьонджон. От което възникнали няколко проблема наведнъж. Първо, американският офицер, който записвал пленниците, изобщо не могъл да проведе нормален разговор с него – Ян не знаел нито немски, нито английски и второ - никой не разбрал какъв е по народност. Писали го японец, което само по себе си доста усложнило живота на Ян Кьонджон.


Съществува снимка, за която се твърди, че е запечатала точно този момент и дълго време останал в американските военни архиви с обяснението, че е снимка от ареста на японски доброволец в германската армия (имало такива, да). Изглежда, Ян бил групиран с още трима „азиатски“ военнопленници от своя батальон, но се твърди, че въпросните трима са били от „Туркестан“, сборно название за няколко от бившите съветски републики в Средна Азия.

Дали Ян успял да обясни човешки, че е кореец, а не японец и че изобщо не е доброволец не е много ясно. Във всеки случай, той бил пратен в поредния военнопленнически лагер, този път в Англия, където кротко дочакал края на войната. Никой повече не го натирил да става войник в никоя армия и тъй като нямало никакви сведения да е извършвал военни престъпления, го освободили през 1946 г. и той решил да емигрира за Щатите. Защо не се върнал в Корея? Никой не знае. Казват, Ян Кьонджон се заселил в щата Илинойс и водил напълно незабележително съществуване до 1992 г., когато тихо и кротко си починал и толкоз.


Или поне така гласи вестникарската легенда…


Защото разследване и документален филм на южнокорейската телевизия SBS от 2005 г. твърди, че така и не са успели да намерят каквито и да е било доказателства за неговото съществуване, както и че именно той е човекът на снимката. Разследването обаче не успява да установи кой изобщо е този човек, ако не е Ян. Безспорен остава само фактът, че по време на Втората световна война във Вермахта е имало корейски войници, както и войници от много други азиатски националности, но нищо повече.

Съществувал или не обаче, историята на Ян Кьонджон си остава бахти яката история, кво? И той е по всяка вероятност сред най-големите късметлии или най-големите нещастници на Втората световна война. Според гледната точка.


(А ако ви е наистина важно, можете да си дръпнете корейския филм My Way, който е базиран на нея. Щото само корейски филм „за войната“ не сте гледали. :)


108 views0 comments