Search
  • Валери Шварц

Робер-Франсоа Дамиен и неговият много кофти ден


На 5 януари 1757 г. #клетотокопеле Робер-Франсоа Дамиен, чистач от Колежа на йезуитите в Париж, сметнал за уместно да наръга с нож за писма френския крал Луи XV. Робер не убил величеството, даже никак, но пък си спечелил славата на последният французин, екзекутиран с „разчетворяване“.

Историците спорят дали Робер бил просто куку или верно имал карез на краля заради някакви религиозни тъпотии, че да тръгне изобщо да коли краля. Луи верно бил доста тъпичък, некадърен и скучен, ама общо взето бил от що-годе търпимите монарси.

Така или иначе, било зима, кралят бил яко навлечен и ножът на Робер-Франсоа само плитко го пробол, колкото Луи да почне да кърви кат заклано прасе. Кралят се разпищял, че умира и в паниката признал пред жена си, че яко ѝ кръшка с цели пълчища придворни дами, тъпакът му с тъпак.


Робер, който изобщо не опитал да бяга, бил арестуван на място и както си му бил редът, бил пратен да го измъчват докато си признае кои са съучастниците му и поръчителите на атентата. Понеже нямало такива, целият зор бил адски напразен. И болезнен за него, мноо ясно.

Три месеца по-късно, въпреки че кралят останал съвсем жив, осъдили Робер-Франсоа като цареубиец на смърт чрез разчетворяване, т.е. да му вържат крайниците за четири коня и да натирят добичетата в различни посоки докато бъде разкъсан. Гадна смърт, както и да го погледнеш…

Според някои очевидци, като го извеждали на площада, за да го екзекутират, Робер изръсил пророческите думи “La journée sera rude”, което ще рече горе-долу “Бахти къв кофти ден се очертава”…

И бил абослютно прав.

Първо, за кеф на скучаещата столична сган, смазали краката му, щипали го с нажежени шипци, поляли ръката, с която бучнал краля със сяра, разтопени восък и олово и врящо олио и (кой знае защо) му отрязали и топките. Парижки финес, нема какво…

И чак тогава го вързали за конете, които пък, въпреки порядъчния бой, който изяли, изобщо не успели да го разкъсат, та се наложило да му срежат някои сухожилия, белким най-сетне свършат работата. Казват, Робер бил още полужив, когато хвърлили на клада торса му.


След смъртта му, разсипали праха му по вятъра, сринали къщата му, цялото му семейство било накарано да си смени имената, а баща му, жена му и дъщеря му прогонили от Франция.


Знаменитият любовник, пътешественик, пишман-философ, комарджия и завършен паневропейски пройдоха Джакомо Казанова бил свидетел на екзекуцията и останал покъртен както от използваните мъчения, така и от кефа на почитаемото парижко общество, което се било събрало да зяпа.

Идиотската, мъчителна и напълно ненужна смърт на Робер-Франсоа Дамиен станала повод за много дискусии за ползата от смъртното наказание, които обаче няколко десетилетия по-късно скоротечно утихнали, когато избухнала Френската революция.

Малко преди нея, френският хирург Антоан Луи и немският инженер Тобиас Шмид, представили изобретението си за „хуманно“ обезглавяване на внука на Луи XV, крал Луи XVI, който дал „няколко много уместни предложения за подобряването му“, идиотът му с идиот.

Когато революцията избухнала, търсенето на високопроизводително устройство за екзекуции някак естествено се увеличило драстично. Уважаваният парижки лекар Жозеф-Игнас Гилотен се сетил за изобретението на колегите Луи и Шмид и го предложил за масова употреба.

Оттогава насетне, та чак до 1981 г., когато били отменени, смъртните наказания във Франция се изпълнявали предимно с уреда, който нарекли на Гилотен, въпреки че нямал никаква заслуга за изобретяването му. А Луи XVI и жена му станали някои от най-знаменитите му първи жертви…

Та така…

161 views0 comments