Search
  • Валери Шварц

Самолет такова кораб, всички ликуват


Днес научих за #клетотокопеле, лейтенант Иън Уотсън от британския Кралски флот, който научил по трудния начин, че всяко излитане трябва да бъде последвано от кацане, за да се брои за успешно. А, да – научил също, че също има значение къде и как точно ще кацнеш.

В един чудесен юнски ден през 1983 г, близо до бреговете на Португалия, „юношата бледен“ Иън Уотсън се учел да лети на тогавашната гордост на британската бойна авиация, изтребителя Sea Harrier. Във въпросния ден той изпълнявал тренировъчен полет от самолетоносача „Илюстръс“ като част от учение на НАТО, заедно с още един самолет с обучаващ офицер на борда.


Иън имал задача да открие „противника“, в случая френския самолетоносач „Клемансо“, без самият той да бъде забелязан. Както си му е ред, младежът изключил радиото и радара докато се изкатери на съответната височина, след което отново включил радара, за да търси „врага“. След като изпълнил задачата, Иън снишил машината и се запътил към мястото, на което трябвало да срещнат с другия самолет, за да е приберат обратно. Но...


Но никой не дошъл на срещата. Иън забелязал, че горивото му намалява и решил да се връща сам към „Илюстръс“. И тогава открил, че не работят нито радиото, нито радарът, нито дори аварийният транспондер. Накратко, Иън нямал абсолютно никаква идея нито къде се намира, нито накъде да лети, нито как да съобщи за проблема си на когото и да е било… Решил да лети на изток, с надеждата, че ще стигне до някой по-оживен търговски морски път, близо до крайбрежието.


В същия момент, по въпросния „оживен морски път“ бавно се клатушкал испанският контейнеровоз „Алрайго“, който се бил запътил към Тенерифе, на Канарските острови. И точно този кораб имал съмнителния късмет да се озове на пътя на британски изтребител, с гориво за буквално минута полет в резервоарите и с един ужасно шашнат млад пилот на борда.


Уотсън имал намерението да прелети близо до кораба колкото да привлече вниманието на екипажа, след което да катапултира в морето и да чака да бъде прибран на борда. Той обаче забелязал, че контейнерите били така подредени на палубата на кораба, че се получавало нещо като площадка за кацане. И решил да кацне върху нея.

Което щеше да е тотална идиотщина във всеки друг случай, с тази разлика, че този конкретен модел Sea Harrier можел да каца вертикално, тоест нямал нужда от писта, по която да се полангърка докато спре.


И тъй, лейтенант Иън Уотсън от флота на Нейно кралско величество изравнил самолета с кораба и бавно и тържествено тръшнал всичките седем тона желязо върху прилежно наредените контейнери на борда на „Алрайго“. С което, меко казано, изкарал всичките ангели и дяволи на екипажа.


И ако в този момент на борда на кораба не е имало наакани, със сигурност трябва да е имало в следващия, защото скапаният изтребител започнал да се пързаля по мокрите контейнери, докато не се катурнал от тях и не се стоварил с опашката напред върху някакъв микробус, привързан на палубата до контейнерите. И чак тогава най-сетне спрял.

Много ясно, капитанът на кораба изобщо не изпаднал в ням възторг от неочакваните гости и яко се вкиснал. Когато съобщил на „Илюстръс“ какво му се е изсипало от небето, британците го помолили, ако обича да завие и да им докара клетия Иън и проклетия самолет. Което капитанът категорично отказал, защото имал да изпълнява разписание, рийш ли.


И тъй, Иън и самолетът му - все така наденат върху микробуса се замъкнали до Тенерифе на борда на рязко натежалия „Алрайго“, където били посрещнати от медии от няколко държави и солидна тълпа ликуващи местни кибици. (Все пак, не се вижда всеки ден как изтребител оножда кораб, кво?) След което успешно и безпроблемно се прибрал на самолетоносача си.

Капитанът на кораба си поискал и получил премията за морско спасяване и заедно с екипажа инкасирали почти 600 000 британски лири.

Колкото до лейтенант Иън Уотсън, оказва се, той минал доста тънко. Покрещели му малко, покрещели и на началниците му, задето го пускат да лети с неподготвен самолет, дръпнали му две разследвания и накрая го турили да работи на бюро за известно време. После пак му дали да лети със същия модел самолети и човекът навъртолил доста приличен брой летателни часове. Останал на служба до 1996 г. Самолетът му бил ремонтиран, префасониран и хвърчал чак до 2003 г., след което го турили в музей. Щото така му се пада, явно.


Благодарности на @_bgmot за тази чудна история. Ако не го следвате в Twitter, значи сте много загубени, честно.

267 views0 comments