Search
  • Валери Шварц

Удивителните приключения и страдания на Джак Лукас


Ох, леле-мале, дайте да ви разкажа за #клетотокопеле Джак Лукас, редникът от американската морска пехота, който по време на Битката за Иво Джима се хвърлил върху две японски гранати, за да спаси другарчетата си и оцелял. Но това било само едно от всичките му невероятни житейски премеждия...


Иначе Джаклин Харолд Лукас си бил най-обикновено американско момче – южняче, което си растяло във фермата на тютюн на баща си в Северна Каролина през 30-те на XX в. и си нямало едничка грижа на света. Докато баща му не починал, когато Джак бил на 10. Горката му майка видяла бая зор с фермата и детето и засилила Джак в най-близкото военно училище-пансион, където впрочем на Джак му потръгнало. Не в ученето, а в спорта, вероятно защото бил едричък и якичък за възрастта си.


Джак бил на 14 когато японците нападнали Пърл Харбър и с шутове натирили САЩ да се включат във Втората световна война. И младежът моментално се писал доброволец, като излъгал, че е на 17. Подправил подписа на майка си във формуляра за родителско съгласие и подкупил някакъв нотариус да го завери. Към онзи момент Джак бил висок около 1.75 м и тежал над 80 кила, та нямал никакви драми със шашмата.


В продължение на година и половина размъквали Джак по всякакви лагери и поделения из Щатите, където той усилено тренирал стрелба и разни други войнишки работи и го докарал до звание „редник първи клас“, което си е доста ОК постижение за юноша бледен като него.


Но по всичко личало, че Джак скоро война няма да види. Затова, една януарска вечер на 1945 г., Джак опаковал униформата си и обущата в една бохча, излязъл от казармата и се качил тайно на борда на кораб, който превозвал войници към Тихоокеанския боен театър.


Естествено, когато не го намерили на другия ден го обявили за самоотлъчил се. Ден преди да изтече първия месец от бягството му, след което щели официално да го обявят за дезертьор, Джак Лукас цъфнал пред командващия офицер на кораба и завил, че иска да се бие. Корабът бил на средата на океана и шефчето нямало какво друго да направи, освен да го зачисли към своите хора. Все пак го разжалвали до обикновен редник заради самоотлъчката.

Няколко дни по-късно, все така насред океана, Джак навършил 17 г., а след още няколко започнала и първата му (и последна) истинска битка – рядко гнусното и кърваво клане за крайно наведения и неприятен японски остров Иво Джима.

Джак тъкмо бил стъпил на брега на острова, когато с още трима другари се натъкнал на единайсет японци и тяхното картечно гнездо. Започнали да се стрелят едни други и доста хубаво се попуцали, когато японците метнали две гранати в окопа на американците. Джак видял това, хвърлил се кат лъв и успял с приклада на пушката си да закопае едната граната в земята. После се проснал с тяло върху другата…


За негов късмет едната граната не експлодирала. Другата обаче гръмнала и здравата надупчила цялата му дясна страна. Другарите му останали невредими и успели да избият всички японци, но тъй като били абсолютно убедени, че Джак си е заминал, си тръгнали от окопа и зарязали тялото му там. А Джак хич не бил умрял, даже никак…

Други американски войници го намерили случайно на следващия ден и спешно извикали санитар. Човекът го позакрепил доколкото могъл и в продължение на няколко часа го бранил с пушка в ръка от някакъв адски досаден японец. Пренесли го в полева болница, оттам на болничен кораб и цял месец по-късно най-сетне го прибрали в Щатите.


Преживял 21 операции – в тялото имало над двеста шрапнела, някои от които големи колкото куршум 22-ри калибър. Но не могли да ги извадят всичките – част от железата завинаги останали в тялото му и до края на живота му наставала страхотна веселба при всяко преминаване на метален детектор на летище.


Докато излекуват Джак войната свършила и през октомври 1945 г., президентът Хари Труман лично му връчил „Медала на честта“ – най-високото и най-престижно военно отличие в САЩ. Той бил най-младият носител на ордена сред войниците, участвали във Втората световна война. След което, естествено, го уволнили от войската.


Джак завършил икономика в университет, но нямал кой знае какво за правене и през 1961 г. отново се записал в армията, този път като парашутист. Защо? Защото го било страх от високото, та да преодолеел това шубе. Само дето при един тренировъчен скок парашутът му не се отворил. Резервният парашут също не се отворил както трябва, та било истинско чудо, че не се претрепал. Джак твърдял, че дължи удивителното си спасение на здравата си физика и добре изпълнено приземяване.


Когато не му позволили да отиде да воюва във Виетнам, Джак останал като инструктор в армията, докато през 1965 г. не го уволнили, вече окончателно със звание капитан.

Джак се оженил, народил си челяд и открил доста успешна верига от месарски магазини в щата Мериленд и всичко вървяло ОК, докато данъчните не го погнали за неплатени или неправилно декларирани данъци, нещо такова. Оправил се някак, но в резултат на тия проблеми загубил инвалидната си пенсия.


През 1977 г. Джак отново преживял идиотско премеждие, когато местната полиция го привикала, за да му обясни, че са разкрили заговор за убийството му между втората му жена и доведения му син с цел да приберат наследството му. Гадовете се отървали с пробация, след като Джак помолил съдията да се смили над тях, но историята му подействала много зле и към 1980 г. той бил загубил бизнеса си и живеел от спестяванията си в каравана. Която пък, през 1985 г. взела, че изгоряла цялата като самият Джак се измъкнал по чудо от нея.


Джак бил принуден да живее на палатка където завари, но когато я опънал една нощ в някаква царевична нива, се събудил обкръжен от полиция и агенти на ФБР. Оказало се, че ченгетата са намерили солидно количество марихуана сред въпросния царевичак и били абсолютно убедени, че точно Джак я е засадил там. Oбвиненията по-късно били оттеглени, мноо ясно.

Оттам-насетне животът на Джак най-после влязъл в някакво по-нормално русло, без особени инциденти и чудотворни оцелявания. През 2000 г., грамотата за медала му била вградена в корпуса на новопостроения десантен кораб „Иво Джима“ и си стои там, миличката, и до ден днешен.

Джак починал през 2008 г. на 80-годишна възраст. Не умрял докато вършел някакво геройство или в инцидент, починал си от левкемия, заобиколен от четиримата си сина, дъщеря си, седемте си внука и шест правнука.

Разрушителят „Джак Х. Лукас“ от американския военен флот, кръстен на негово име, е вече построен и се очаква да влезе на въоръжение през 2023 г.


Та така за Джак Лукас…



ПП: Благодарности на Suqutran, за това, че ми подсказа за тази история в туитър.

175 views0 comments