Search
  • Валери Шварц

Умният Карл и неговата тотална каръщина

Updated: Jun 15

Нека ви разкажа за #клетотокопеле, дребния германски благородник Карл Дрез, хитроумен изобретател, но и тотален карък.

През първата половина на XIX в., въпросният изобретил куп чудни и добре познати днес неща и не само че не видял нито лев за това, ами и на всичкото отгоре малцина днес дори знаят, че са негова измишльотина.

Например, през 1817 г., добрият чичо Карл изобретил нещо, което нарекъл „машина за тичане“ и която била ни повече, ни по-малко... велосипед без педали. Всъщност, така го и нарекли – velocipede. (Англичаните първо му викали „денди-конче“, което май звучало малко двусмислено, та го прекръстили на „хоби-конче“. Което май не е кой знае какво подобрение...) Било точно като ония ситни колеленца без педалченцс, с които малките дечица фъркат из паркчетата днес. Само че голямо.

Карл лично тествал изобретението си с една екскурзия от Манхайм до популярна крайпътна кръчма в района. Взел 15-те километра дотам и обратно за малко повече от час. Всички казали, че тва е бахти якото, почнали и те да си правят такива велосипеди и настанала някаква адска веселба по пътищата. Доста народ се изредил да подобрява изобретението на клетия Карл , при това с успех, обаче...

Обаче пътищата в ония времена били зверски разорани от разните му там каруци и карети и ездачите често пердашели с колелетата по тротоарите, което пък създало неизбежните драми с пешеходците. За нула време велосипедът на Дрез си издействал забрани в Германия, Англия, САЩ и Индия. Което пък задържало развитието на велосипедите буквално с десетилетия.


Дрез обаче бил в яка изобретателска серия – през 1821 г. избретил първата пишеща машина с клавиатура. На нищо не приличала, ама вършела работа. През 1827 г. в главата му се пръкнала идеята за стенографски апарат, който също не приличал на нищо, но послужил за основа на днешните апарати. Някъде през 1840-и-някоя-си-година представил на нищо неподозиращия свят първата в света месомелачка, чийто приницип на действие не се е променил съществено и до днес.

Днес, Карл Дрез е смътно известен на повечето хора не с колелото, а с едно смелно четириколесно возило, задвижвано с човешка сила, което представил още през 1813 г., но се ползва още и в наши дни, най-вече от жепейците и обикновено го наричаме „дрезина“. Това е и единственото му изобретение, което било кръстено на него.


От цялата тази дейност Карл Дрез имал полза точно... никаква. Понеже се водел на държавна служба (макар че изобщо не се хабял да ходи на работа) Дрез не можел да патентова и да печели от своите изобретения. Най-доброто, което постигнал била една десетгодишна защита за патентите му, която обаче изтекла и туйто.


За да е трагедията на живота му пълна, Карл Дрез бил и буйстващ либерал - доста модно занимание в Германия по време наполеоновите войни, но ковто после се оказало доста кофти занимание. И Дрез, който дори се отказал от благородническата си титла, често ядял бой по немските улици - понякога от политически противници, понякога от мутри, пратени от въпросните противници. Стигнало се дотам, че на Дрез му се наложило да си спасява кожицата чак в Бразилия.


С избухването на революцията в Германия през 1848 г., Дрез се включил адски активно на страната на републиканците, но с потушаването на бунтовете и победата на роялистите, нещата вече окончателно се сговнили за него - противниците му опитали да го вкарат в лудница и като не успели, отнели цялото му имущество, издействали цялата му пенсия да отива за компенсации на „пострадалите от революцията“ и го оставили да мре в нищета.


Което Карл Дрез направил през 1851 г. в Карлсруе. Така и не доживял да види как през 1864 един французин се сетил да тури педали и верига на велосипеда на Дрез и да превърне изобретението му в едно от най-често използваните средства за транспорт днес.


По ирония на съдбата, къщата в която прекарал последните няколко години от живота си била само на няколко пресечки от дома, в който по онова време живеело малко момче на име Карл Бенц... Ама това е друга, не толкова клета история...


237 views0 comments