Search
  • Валери Шварц

Хавайската комедия на Георг Шефер

Updated: Jul 25, 2021


Нека ви разкажа за #клетотокопеле Георг Антон Шефер - немски доктор, фантазьор, авантюрист, пътешественик и калпазанин от глобален мащаб, който в началото на 19 в. решил да завладява със сила Хавайските острови, оплескал всичко и почти успял да докара САЩ и Русия до война.


Георг Шефер се родил в семейството на баварски пивовар през 1779 г. Изучил се за доктор и заминал на гурбет в Русия, където тутакси го взели за армейски хирург.

Руснаците са известни със своето търпение. Най-вече към собствените си тирани, но и към разни европейски гъзове с шашави идеи. И Шефер успял да се възползва максимално от това.


Когато през 1812 г. Наполеон нахлул с армията си в Русия, Шефер вместо да лекува ранени руски войници, вложил всичките си сили и енергия в някакъв идиотски проект за изполването на балони с горещ въздух за военни цели. Не че разбирал особено от балони - просто му било адски интересно. Проектът естествено се провалил.

Флагът на Руско-американската компания

Заради тази издънка, Шефер бил натирен да се гърчи като лекар на борда на кораба “Суворов”, част от флота на Руско-американската компания. Въпреки името си, компанията си била изцяло руска и се мъчела да развива руски колонии по тихоокеанските брегове на Северна Америка и Азия. Шефер обаче бил адска надувка и раздувал невероятни глупости, та на капитана на “Суворов” така яко му писнало от него, че го свалил от кораба на първата спирка в Аляска (по онова време руско владение). За щастие на Шефер, губернаторът на Аляска решил, че може и да има работа за един немски доктор с предполагаем военен опит.

Година преди това, кораб на компанията закъсал край бреговете на Кауай, един от Хавайските острови, тогава все още независимо кралство. Вождът на Кауай обаче си присвоил кораба, заедно с целия му товар и губернаторът искал да изпрати експедиция, която да върне кораба и стоките на него или поне да изкрънка компенсация под формата на прилично количество от ценното санталово дърво. Идеята била това да стане преди всичко с преговори с краля на Хавай и тази идея си била много ОК. Идеята задачата да се повери на абсолютно неопитен в дипломацията, ужасно амбициозен и страдащ от мания за величие немски доктор обаче се оказала доста тъпа.


И тъй, през 1815 г. Шефер цъфнал край бреговете на Хавай. Той трябвало да се представи като кротък учен, начело на кротка изследователска мисия, който кротко да спечели доверието на хавайския крал Камехамеха I и чак тогава да разкрие истинската си задача. Какво точно се случило на срещата на Шефер с краля не е съвсем ясно, но истинският характер на посещението му станал ясен както за краля, така и за солидното количество американци в двора му удивително бързо. Все пак му разрешили да отвори руски търговски мисии на няколко от островите.

Форт Елизабет, Кауай

През следвашите две години, вместо да си гледа работата, Шефер се занимавал основно с интриги с местни вождове и редене на идиотски планове как да завладее островите в полза на Руската империя. Вождът на Кауай (същият който бил секвестирал руския кораб), имал лични драми с хавайския крал и успял без особени усилия да вкара в главата на Шефер мухата, че островитяните направо тръпнат от мерак да стават руски поданици. Вождът обещал на Шефер 500 бойци и му предоставил още 300 човека, с които да построи никому ненужни фортове по европейски образец на острова. По всичко личало, че вождът яко използва Шефер за целите си и хавайският крал хич не бил във възторг от това, даже станал доста нервен на тема “руснаци”. Когато един руски кораб, който нямал нищо общо с мисията на Шефер, минал покрай Хавай и опитал да влезе в пристанището на Хонолулу, кралят заповядал пълна бойна готовност за малката си армия и отказал разрешение за акостиране. Капитанът на кораба видял бая зор докато обясни, че изобщо няма намерение да окупира нищо…


На Камехамеха обаче вече му било дошло до гуша - той затворил руската колония на главния остров Оаху, секвестирал кораба на Шефер и си издействал обещание за военна помощ от САЩ срещу бунтовния вожд на Кауай и руския му съюзник. Американците от години имали солидно присъствие в Хавай и естествено имали свои планове за островите (които хич не включвали никакви руснаци), та съвсем сериозно се замислили дали да не пратят няколко военни кораба в Хавай.


Накрая дори на шефчето на Кауай му станало ясно, че Шефер е проблем и набързо го натирили и от там. През юли 1817 г. Шефер напуснал островите и се понесъл с подвита опашка обратно, като изоставил стотина руснаци и алеути, служители на Руско-американската компания, на Оаху. Хорицата чакали още цяла година кораб, който да ги прибере…


Когато Шефер се върнал в Русия, вместо да напердашат бледия му немски гъз и да го пратят на перманентна ваканция в Сибир, го накарали да натвори нови планове

за завладяването на Хавай. Което той много ентусиазирано направил. Разгеле, нито царят, нито министрите му (повечето от тях немци) били достатъчно тъпи да се вържат и всичко отишло по дяволите. Руско-американската компания, която без друго зависела от американци за много голяма част от дейността си в Новия свят, предпочитала да запази отношенията си с тях добри.


Равносметката? Заради “Хавайската комедия” на Шефер, Руско-американската компания загубила поне 200 000 рубли (колосални пари за времето) и неизмеримо количество престиж. По-същественото обаче било, че заради тая идиотщина Русия зарязала всякакви опити да става колониална сила в Южния Пасифик.


Все пак, руснаците опитали да осъдят Шефер за понесените щети, но делото нещо се закучило и затова предпочели просто да го прогонят обратно в Германия, с настоятелното искане ако обича повече да не се връща. Никога.


Шефер обаче изобщо не мирясъл. Докато се прибирал от Хавай към Русия, той бил спрял в Рио де Жанейро, където установил връзки с бъдещото императорско семейство на Бразилия. Благодарение на тези връзки, когато през 1822 г. Бразилия станала независима империя, той с привичен ентусиазъм се заел да търси варианти за обогатяване в новата държава. През 1824 г. организирал емиграцията на 50-тина на немци към Бразилия, с което започнал готин личен бизнес и напълно без да иска поставил основите на доста успешната, многобройна и адски влиятелна и до днес немска общност в страната.

Изглед от Блуменау, Санта Катарина, Бразилия

До 1828 г. Шефер успял да изагитира около 5000 германци да емигрират в Бразилия. Докато обикалял Германия да набира колонисти, той се предствял за “майор” от бразилската армия (която практически не съществувала по онова време) и “пълномощен посланик” на бразилския император (който хал хабер си нямал да го е назначавал за такъв). Както обикновено, нещата не били баш както ги описвал Шефер в агитацията. Например, неженените немски емигранти ги чакала много кофти изненада още на пристигане в Бразилия, а именно задължителна служба в бразилската армия с неясна продължителност и доста гадна като преживяване. Няма данни за това колко пъти е била споменавана майката на Шефер в тази връзка, но можем да заключим с доста голяма вероятност, че е било доста често и с много чувство.


Шефер толкова се вживял в ролята си на “бразилски посланик”, че поискал от императора да бъде произведен в маркиз. Императорът Педро I се направил на глух, но все пак отпуснал еднократно парична сума като награда за немеца, колкото да го накара да млъкне. Когато обаче Шефер поискал истински дипломатически пост в Европа, дон Педро го отрязал директно.


Шефер останал в Бразилия до смъртта си през 1836 г. и бил забравен от всички. Особено от онези, които с всичкия си акъл му се връзвали на глупостите…

189 views0 comments