Search
  • Валери Шварц

Хари Едуърд: Шампионът, който не беше


Понеже е Олимпиада, дайте да ви разкажа за #клетотокопеле Хари Едуърд, вероятно най-добрият и най-добре забравен британски атлет от началото на 20 в., който можеше да е легенда на спринта в леката атлетика, но така и не стана…


Хари Едуърд формално се води британец, но е роден и израснал в Германия с бледоликата си майка-германка и татко от Карибските острови. Семейството общо взето се справяло добре и Хари живеел приятен буржоазен живот. И понеже обичал да тича, бързо станал изгряваща звезда в местен лекоатлетически клуб, което доста дразнело някои немци, за които той бил просто „негърчето“.


На Хари обаче хич не му дремело и през 1914 г. набързо отнесъл конкуренцията на квалификационния турнир за място в германския национален отбор за Олимпиадата, която трябвало да се състои две години по-късно в немската столица. Първата световна война обаче отменила олимпиадата и вместо на почетната стълбичка, Хари се озовал в германски концентрационен лагер за британски поданици, заклещени от войната в Германия.


След войната Хари предпочел да се изнесе в Англия, където започнал да се препитава като учител по немски и френски, а в свободното си време – да се състезава в аматьорските състезания. След като подобрил няколко национални рекорда, отново си извоювал статут на „най-обещаваща звезда на атлетиката“, колкото и да не им било приятно на някои кисели британци.

Британският лекоатлетически отбор в Антверпен 1920 г.

Избран е за участие в Олимпиадата през 1920 г. в Антверпен. На финала на 100 м, обаче стартерът обърква инструкциите си към състезателите и петима от тях, включително Едуърд, стартират твърде късно. Завършва трети. На 200 м Едуърд тича с разтегнато сухожилие, но все пак отново е трети. Той е първият чернокож спортист с медал от олимпиада в историята.

Хари Едуърд с крал Джордж V

През 1922 г., на финалите на британската Аматьорска атлетическа асоциация, в рамките на 1 астрономически час стартира на 100, 220 и 440 ярда. Печели златото и в трите спринта – постижение, което и досега не е повторено. Крал Джордж V лично слиза на пистата да му стисне ръката. На практика, към онзи момент доминацията на Хари Едуърд в британската лека атлетика е абсолютна.

И точно тогава идва големият удар… Аматьорските атлетически асоциации на Великобритания и Франция (две от трите големи сили в този спорт към онзи момент) сключват споразумение, че единствено атлети, които са родени в двете страни ще бъдат допуснати до квалификации за Олимпиадата в Париж през 1924 г. Което автоматично изважда Едуърд от всякакви сметки.

Харолд Ейбрамс

Това обстоятелство идва дюшеш на единствения реален конкурент на Хари в Англия – Харолд Ейбрамс, който е брилянтен атлет, но така и няма победа срещу Едуърд. Ейбрамс се класира за олимпиадата и става първият британски шампион на 100 м. (Самият Ейбрамс, евреин по произход, също си има своите проблеми с расовите предразсъдъци, описани великолепно във филма „Огнените колесници“ от 1981 г.)

Колкото до Хари Едуърд, той е дълбоко наранен от номера, който федерацията му е скроила и емигрира в САЩ, където става американски поданик и така заличава шансовете си изобщо някога да представлява Великобритания.

Постиженията му по американските писти обаче са плачевни, а отношението на американската публика към чернокожия атлет е още по-гадно от това на британската.


Едуърд зарязва спорта и започва да сменя професиите си буквално през месец. В крайна сметка, най-сериозната му кариера преди Втората световна война е като… администратор на театър за чернокожи (където обаче има възможността да работи с Орсън Уелс). След войната живее напълно незабележим животец на американски чиновник средна ръка и умира от инфаркт през 1973 г., практически забравен от всички.


104 views0 comments

Recent Posts

See All