Search
  • Валери Шварц

Хубаво е да си крал

Ей, сетих се за историята на #клетотокопеле Теодор фон Нойхоф, дребен немски благородник, но пък много голям калпазанин, пройдоха, комарджия, международен шпионин и изобщо завършено диване, който през XVIII в. станал крал на Корсика. За цели осем месеца. И това се оказало неособено приятно преживяване за абсолютно всички замесени, особено за самия него.

Теодор, се родил в Кьолн, в семейството на местен барон и офицер, който имал страшни драми с баща си защото се оженил против волята му. Когато бащата на Теодор загинал в бой, дядото му успял да издейства анулиране на брака на сина си и така лишил Теодор от всякакво наследство. В крайна сметка обаче дядото се кротнал и пратил Теодор да стажува за благородник във френския двор, където хлапето наистина получило прилично за времето си образование и маниери.


Преди всичко обаче, във Версай Теодор се сдобил с бахти яките връзки, защото всичката най-благородна паплач на Европа смятала за абсолютно задължително честичко да наминава тъдява. Освен това станал завършен интригант и далавераджия и придобил кофти навика да трупа дългове.


За доста кратко време, Теодор успял да мине през френската и баварската армия, да задлъжнее на половин Германия и след това някак да се озове на шведска служба. Явно впечатлени от уменията му да се вре навсякъде, шведите го пратили в Испания като специален дипломатически пратеник. В ония времена, малко след неприятната Война за испанското наследство, кекавият испански двор буквално преливал от шпиони и посланици на всички европейски сили, които се боричкали за влияние над една от най-големите световни империи. Швеция също имала някакви колониални амбиции и някак станало важно за нея да е наясно с това, което се случва в Испания.


А там се случвало какво ли не - из кралският дворец се мотаели всякакви французи, холандци, австрийци и десетина вида италианци (по онова време Италия не била една държава, а сбирщина от много кралства, херцогства и графства), които се мъчели да се прецакат един друг докато всички заедно мътели главата на слаботелесния и мързелив крал Филип V.


Попаднал насред всичката тази кочина, Теодор не се справил особено добре – на испанците изобщо не им било до проблемите на скандинавците с техните мижави колонии в Карибско море. Затова Теодор просто… минал на испанска служба. Оженил се за придворна дама на кралицата и станал топ-шпионин на короната, от чието име дълго време се опитвал от нейно име да направи всякакви пакости на Англия, с която Испания воювала. При поредната смяна на правителството в Мадрид обаче, на Теодор му се наложило бързо-бързо да се изнесе и да се покрие в чужбина. В продължение на няколко години се мъкнел из Европа под различни имена и се преструвал на лекар, астролог, алхимик, даже магьосник, според случая и според сгодата. По някое време успял да направи и чудесен публичен скандал, когато като забърсал от един манастир една млада немска монахиня (за която даже май се оженил, ама може и да не се е, не е много ясно).

По някое време се прибрал във Франция, но естествено не мирясал. Забъркал се в една от първите пирамиди в историята, Мисисипската компания. Тя била създадена от шотландския икономист Джон Лоу с цел да разработи френските колониални владения в Америка, така че да се позакърпи бюджета на страната, опоскан от войните на Краля-Слънце Луи XIV. Проблемът бил, че Лоу малко (да се чете: много!) преувеличил перспективите и предполагаемите богатства на Луизиана и когато неколцина акционери в компанията дружно поискали да си осребрят вложенията, нещата рязко се сговнили. Лоу духнал от Франция и до края на живота си живял от хазарт във Венеция.


Теодор също духнал и отново се зашматкал из Европата - Холандия, Португалия и няколко от държавите в Италия. Именно там, в Ливорно, срещнал някакви корсикански големци, които имали нужда от помощ точно от човек като него. И тогава Теодор спретнал най-голямата и последна далавера в живота си.

Корсика е оня остров в Средиземно море, от който произхожда Наполеон и който цел живот не може да реши, аджеба, френски ли е, италиански ли, некъв друг ли. И поради това, а и поради некои други причини, често сменял собственика си, от което на местните - основно рибари, малко фермери и адски много пирати и контрабандисти, вече им било писнало до немай къде. През 1729 г. спрели да се колят един друг (островът имал към 700 убийства на 100 000 души население годишно, вероятно най-високото ниво в Европа по онова време) и вдигнали въстание, за да се отърват от поредния си господар, в случая - Република Генуа.


Подобно на Венеция в същия момент, Генуа била яко пристисната от все по-големите си и по-гладни комшии, но въпреки това въстанието не вървяло особено добре. Корсиканците се светнали, че тая работа няма да стане без чужда помощ и тъкмо се оглеждали наоколо, когато през 1735 г., въпросните корсикански благородни гъзове срещнали Теодор фон Нойхоф.

Който без особени проблеми успял да ги убеди, че може да уреди пари и спонсори, с чиято помощ да изгони генуезците от острова, но при едно условие: да го направят крал на Корсика. И колкото и да е странно, въпреки репутацията му корсиканците се навили.


Теодор подходил към цялата работа като бизнесмен. Оставил корсиканците да се пердашат с генуезците, а самият той обиколил няколко европейски двора в търсене на международна подкрепа за бъдещото си кралство. Казах ли вече, че бил голям връзкар? Е, такъв бил и затова успял да изкрънка достатъчно пари, оръжие и муниции. Кофтито било, че в повечето случаи ставало дума за заеми, а не за безвъзмездна помощ, с идеята, че бъдещото Кралство Корсика ще си плати като пич щом стане независимо.

И тъй, през март 1736 г., Теодор фон Нойхоф дебаркирал в Корсика с целия си блясък и цели два кораба оръжие, амуниции и войници от няколко държави, включително една доста страховита банда тунизийски главорези. Кориканците ужасно се зарадвали и така се въодушевили, че за кратко време успели да завладеят почти целия скапан остров и да натикат генуезките войски в няколко добре укрепени града по крайбрежието. Теодор бил тържествено коронясан за крал Теодор I, с герб, флаг, униформа и всичко останало, а той пък обявил конституция на кралството (доста либерална за времето си) и започнал да подписва укази и да сече монети - гърчави и направо грозни като дизайн, но за известно време вършели работа за заплати на войската.

При това развитие на нещата, всичко изглеждало доста розово както за новоизлюпеният крал, така и за поданиците му. Теодор станал нещо като евро-селебрити и великите сили на деня внимателно се заоглеждали как да го придърпат за своите си цели. Той пък разчитал най-вече на поддръжниците си в Австрия и Италия, които просто не можели да траят генуезците.


Обаче точно тогава късметът на Теодор свършил. Корсиканците се проявили като… корсиканци. Караниците и тупаниците между различните фракции, които били позатихнали с идването на Теодор, отново започнали и той нямал начин да ги потуши. Междувременно, някои от поддръжниците му на континента, като австрийският император например, потънали в собствени проблеми и изобщо не им било до Теодор и пикливия му остров. Французите и те се присетили, че Корсика може и да е оцвъкана с кози барабонки купчина скали с адски опърничав народ отгоре, ама се намира на бахти важното място и поради това (и за да го начукат на австрийците) решили да помогнат на генуезците.


Накратко, работата се закучила и даже взело да става доста напечено за Теодор. Притиснат между шашавите си поданици, кредиторите и събитията на континента, той останал без много избор и през ноември 1736 г., осем месеца след пристигането си в Корсика, направил това, което правел винаги в подобни случаи – духнал.


Опитите му да намери помощ в Испания и Неаполитанското кралство били крайно неуспешни и той се запътил към Холандия. Паркирал кралското си дупе в Амстердам, където обаче го дебнела нова беля - неколцина банкери, на които дължал пари, направо умрели от кеф щом го зърнали. Тикнали Теодор в ареста заради дълговете му, но той се измъкнал някакси. През следващите осем години, Теодор на три пъти се връщал с оръжие и хора в Корсика, но и трите пъти генуезци и французи го прогонвали позорно.


Накрая, през 1749 г., в търсене на помощ, Теодор стигнал до Лондон, където отново го сполетяло това, което обичайно го сполетявало – затънал в дългове. Този път влязъл в затвора и не излязал оттам за цели пет години. За да се разплати с кредиторите си ипотекирал и фактически продал кралството (което всъщност вече нямал), обявил банкрут и малко след това, през 1756 г., умрял в Лондон в пълна мизерия, на 62-годишна възраст.


Много от съвремениците му го описват като истински романтик, чаровен авантюрист и начетен просвещенец, но и като безсрамен лъжец и измамник на едро. Което впрочем било типичното описание на повечето представители на висшите класи от онова време. Казват, че ако Теодор бил успял да се задържи на острова още няколко години, вместо мижавите осем месеца, щял да дочака Войната за австрийското наследство, която избухнала през 1740 г., заела вниманието на целия континент за почти десетилетие и може би щяла да му помогне да закрепи независимостта на Корсика и своята власт.


Колкото до Корсика, през 1755 г. тя най-сетне успяла да си извоюва независимост, този пък като република и останала относително свободна до 1769 г., когато била окупирана от Франция след сложна и много подла врътка с Генуа. През 1789 г., англичаните за кратко установили на острова марионетно кралство, но го върнали на Франция през 1796 г.. И оттогава си е все френска. Туйто.

107 views0 comments